Целта на фондацията е да създаде център за психологическа и морална подкрепа за децата с генетични заболявания, епилепсия и проблеми в развитието. Този център ще способства за подобряване качеството на живот на тези деца и техните семейства, както и ще осигурява информираност на обществото по темата, за да бъдат те приети.

Животът на всяко подобно семейство е изключително труден, но когато не си сам и имаш възможност за включване в общност с ясни цели и идеи, идва вяра в по-добрия изход. Когато имаш информация, съществуването в нелеката ситуация придобива по-обнадеждаващ вид. Когато има с кого да споделиш, ти се чувстваш приет и не толкова изолиран. Всяка трудност изглежда преодолима, когато срещаш съпричастност и когато усещаш свързване и принадлежност към общността.

Ралица Коцелова, майка съм на три прекрасни деца – Александър, Борис и Лора. Завършила съм Социални дейности (бакалавър, випуск 2009), Психология (бакалавър, випуск 2010), Детско-юношеска и училищна психология (магистър, 2014). Работя в социалната сфера от 2009 г. Първия си опит като социален работник добих в отдела “Закрила на детето”. Години наред работех на терен, предимно с деца в риск и техните семейства. През 2014 г. родих първото си дете и направих свой кабинет. Паралелно с това, записах мастър клас за позитивен психотерапевт. След 4 години се появи вторият ми син. Тогава реших да работя предимно с възрастни, но продължих да изграждам своя опит в психосоциалната работа с деца и техните семейства. През април 2023 г. основах Фондация “Мястото на Лора” като естествено продължение на осъзнатата нужда от създаването на център за психосоциална помощ и рехабилитация за деца и техните семейства.

Да подкрепим всяко едно дете с генетично заболяване, епилепсия и проблеми в развитието. Основна задача на фондацията е да подобрим качеството на живот, да подсигурим повече информираност по посока приемане на нашите специални деца и техните нсемейства. Създаване на център, в който да осигурим психологическа и морална подкрепа.

Животът на всяко семейство със специално дете е изключително труден, но когато не си сам и имаш възможност за включване в общност с ясни цели и идеи, идва вяра в по-добрия изход. Когато имаш информация, съществуването в нелеката ситуация придобива по-обнадеждаващ вид. Когато има с кого да споделиш, ти се чувстваш приет и не толкова изолиран. Всяка трудност изглежда преодолима, когато срещаш съпричастност и когато усещаш свързване и принадлежност към общността.