Днес изпращаме малки хора към големия живот.
Днес някое дете ще прекрачи училищния праг за първи път. Друго, за последен. Някоя майка ще оправи яката му пред входа, ще се усмихне и ще каже „Хайде, върви!“, а после тайничко ще избърше очите си. Някой баща ще носи огромния букет и ще се чуди кога онова мъничко човече, което държеше за ръка, порасна толкова.
Някоя учителка ще застане пред двайсет и няколко чифта очи и ще знае, че от днес ѝ поверяват не просто ученици. Поверяват ѝ нечии деца.
Детето без най-хубавите обувки
А някъде сред цветята и новите раници ще има и едно дете без най-хубавите обувки. Без скъп телефон. Може би и без огромен букет.
Кажете на своето дете да седне и до него.
Кажете му да не се смее на чуждата грешка. Да подаде ръка на онзи, когото другите отбягват. Да раздели закуската си. Да каже „Ела с нас!“ на детето, което стои само.
Децата, които няма да прекрачат прага
Има и деца, които днес няма да влязат в училищния двор. Не защото не искат. А защото тялото или развитието им не го позволяват.
За техните семейства 15 септември също е ден с два календара. Единият е училищният, с раници и родителски срещи, защото в много от тези домове има и братя и сестри, които тръгват на училище. Другият е календарът на грижата, който не признава ваканции, почивни дни или „днес няма как“.
Подготовката, която не се вижда в списъка с пособия
Купуването на тетрадки е най-лесната част. По-трудното е организацията около нея: кой ще посрещне детето след училище, ако се наложи спешен преглед; как се пренарежда денят, ако терапия и родителска среща съвпаднат; какво се отлага, когато две задължения се случат едновременно.
Нищо от това не е драматично само по себе си. Просто се случва всеки ден, седмица след седмица.
Как може да помогне училището
Понякога е достатъчно съвсем малко. Учител, който знае контекста и не тълкува закъснението като немарливост. Гъвкавост при насрочването на среща. Разбиране, че зад „просто забравих да подпиша бележника“ стои седмица, в която родителят е държал повече неща едновременно, отколкото се побират в едно съобщение до класния ръководител.
Какво пожелаваме днес
Училището ще научи децата да четат. Ще ги научи да смятат. Ще им разкаже за държави, войни, планети и велики хора.
Но нека ние ги научим на най-важното: да бъдат човеци.
На този 15 септември не пожелаваме на децата ни само шестици. Пожелаваме им добри учители. Истински приятели. Смелост да задават въпроси. Сила да започват отначало. И поне един човек в училище, пред когото никога да не се страхуват да кажат: „Имам нужда от помощ.“
А на учителите пожелаваме да помнят, че понякога едно тихо „Аз вярвам в теб“ остава в едно дете много по-дълго от всичко, написано на дъската.
На добър час, деца!
Учете. Мечтайте. Грешете. Опитвайте пак.
И преди всичко, бъдете добри един към друг.
Защото бележките един ден се забравят. Но човекът, в когото сте се превърнали, остава.
